Напоследък подуенските фенове преекспонираха една фраза, с която си мислят, че казват нещо. Твърдението, че те си обичали Лефскито, а пък ние сме в тази игра не за да си обичаме отбора, ЦСКА, а за да мразим тях. Те били обичали, ние сме били мразили?!?

Заслужаваме ли ние, червените фенове, това, което ни се случва понастоящем в периода на криминалния преход? Ние, които не преставаме да обичаме и да държим на ЦСКА, които продължаваме да следваме отбора си и да го вдъхновяваме, които възстановихме истината за играта и разконспирирахме лъжите на подуенския фолклор? Не, категорично не, но независимо от това продължаваме да бъдем твърде далеко от задачите, които ни постави историята. От нашата мисия. От нашия дълг. От нашите предишни успехи.

Всеизвестно е, че ПФК Лефски 1914 не функционира като нормален отбор. Доказателствата за това са многобройни, но те в крайна сметка могат да бъдат редуцирани до една очевидност. Там, на Герена, отсъства нормално мислене и поведение, както у управленския състав, така и у фенската маса, така и у синята журналистика. Селекцията, ежедневната успешна или неуспешна работа на треньорския състав подготвя възходите и паденията в нормалните клубове. В ПФК Лефски това не е така.

ЦСКА изигра поредния си добър мач като гост в Европейските клубни турнири - срещу коравия Тулуза нашите Армейци постигнаха доста престижно реми като гост   

Само преди няколко седмици финалиста от Шампионската Лига от миналата година, Ливърпул, победи доста трудно и щастливо французите (само с 1:0) на същия този стадион. Сравнявайки двата мача, не мога да не отбележа отличното НИ представяне в защита - запазихме вратата си суха-“clean sheet”, както направи и Ливърпул преди нас...Разликата е, че Ливърпулци имат Джерард и Алонсо в средата на терена, докато ЦСКА няма класни халфове-конструктори…Поради тази причина ние завършихме 0:0, а Ливърпул победи отбора от града на ръгбито с 1:0...